#КлетиКопелета

kletikopeleta.eu | клетикопелета #KлeTиkoпeлeTa (Kletikopeleta.eu) e блог за истории... И история. Никой на този свят не се ражда с титлата #клетокопеле, но някои успяват да я заслужат...

Още клети истории има на www.kletikopeleta.eu. Ай, чал.

Никой не обърнал внимание на тия приказки - съвременниците на Хук всъщност го смятали за висша проба интелектуалец и едва ли не гений. Дали е бил такъв е спорно, но е факт, че единственото, с което е запомнен Тиодор Хук е „Хаосът на Бърнърс Стрийт“… Та, така.>

Малко след смъртта на Хук, близка приятелка споделила, че всъщност не той е авторът на оная беля на Бърнърс Стрийт, а „друг джентълмен, който е правил подобни дивотии и преди това, макар и в много по-малък мащаб, а днес е много сериозен духовник“.>

Картичката, честно казано, не е нищо особено, но само ако не броим факта, че е... вероятно първата пощенска картичка в историята!>

Бил се вкиснал за нещо на служителите на своя клон на пощите и един ден, от друг клон в Лондон, изпратил сам на себе си открита картичка. На картичката имало осмиваща карикатура на служителите в неговия клон и Хук знаел, че те със сигурност щели да я видят преди да му я доставят. >

След като полежал две години в кауша, Хук малко се кротнал и до края на живота си се занимавал с дращене на романи, разкази, епиграми и пиески и някак дори да се препитава с тях. Починал през 1840 на 52, но не преди да сътвори последния си, вече наистина исторически пранк. >

Това че Хук хал хабер си нямал от финанси някак не изглеждало важно, а всъщност било. Макар Тиодор за нула време да станал „душата на компанията“ сред скучаещите там европейци, нищо не разбирал от финанси и много скоро го върнали в Англия в пранги заради едни липси на едни държавни пари.>

Принцът на Уелс (бъдещият крал Джордж IV), впрочем, доста се кефел на Хук, който измислял злободневни песнички на момента и с тях много забавлявал лондонския хайлайф. Принцът решил, че трябва да направи нещо за него и го турил да движи финансите на остров Мавриций. >

Там верно имало парти, но на входа установили, че поканата е фалшива и му казали да се пръждосва. На Коутс му се наложило му да чака файтон на улицата, ей тъй както бил във възможно най-шизоидния си костюм, което предизвикало неистова радост и оживление сред простолюдието и пресата. >

Тиодор Хук се като лакей и лично донесъл в дома на Коутс сръчно фалшифицирана покана за някакво много яко парти на Принца на Уелс. В поканата пишело, че от Коутс се очаква да се появи в пълен театрален костюм. Коутс нахлузил костюма и се помъкнал към двореца на принца. >

Коутс бил абсолютно убеден, че е гениален актьор и тормозел публиката с ужасни версии на класически пиеси, с него самия в главните роли, облечен във всякакви кретенски костюми, които също сам измислял. Хората обаче се тълпели на „постановките“ му, най-вече за да видят „дали верно е толкова зле“. >

Така или иначе, след „Хаоса на Бърнърс Стрийт“, Хук си останал все същият лентяйстващ драскач – шегаджия и няколко години по-късно спретнал знаменитата си шега с популярния по онова време ексцентрик и самозван актьор Робърт "Ромео" Коутс. >

Едва четвърт век по-късно, Хук си признал, че той стои зад тази афера, но го направил в полуавтобиографичния си роман „Гилбърт Гърни“, та нямало начин да му се търси отговорност.>

Феноменалният успех на номера довел до това, че той бил повторен поне няколко пъти с променлив резултат както в Лондон, така и в Париж и други градове, но никога в главозамайващия мащаб на „Хаоса на Бърнърс Стрийт“.>

С падането на мрака, групичката си казала едно последно наздраве, едни 50 лири сменили собственика си и всички се разотишли. След което обаче на Хук все пак му хрумнало, че може би не е лоша идея да изчезне за известно време от града.>

Във въпросния ден, Тиодор Хук и група подбрани приятели се разположили удобно до прозорците на стаите, които били наели в къщата точно срещу Бърнърс Стрийт № 54. Налели си, извадили си и мезе и цял ден се наслаждавали на суматохата. >

И причината за кочината била не по-малко от идиотска от самото събитие. Няколко седмици по-рано Хук и приятели се шляели по Бърнърс Стрийт. Хук посочил случайно избрана къща и обявил, че може буквално за часове да я превърне в „най-обсъждания адрес“ в Лондон. Приятел на Хук приел облога.>

И никой, никога не уличил Тиодор Хук, по това време двайсет и две годишен професионален плейбой, лентяй и шегаджия, който се препитавал от дращане на фарсови пиески и романчета, като основен виновник за цялата тази кочина. >

Полицейското разследване и предложената крупна парична награда не дали никакъв резултат, а градът и страната скоро си намерили други теми за разговор - все пак, това се случило насред Наполеоновите войни, които някак били доста важно събитие.>

Изобщо, до късно след залез слънце на този ден на Бърнърс Стрийт № 54 царял чудесен истеричен хаос, а през следващите дни и седмици най-важният въпрос в Лондон бил: „Кой направи тази беля?“>

Полицията пък се видяла в абсолютно чудо докато разчисти лудницата от каруци, карети, ядосани доставчици и примиращи от смях случайни зяпачи, но нещата станали още по-сложни, когато в късния следобед довтасали десетки кандидатки за домашни прислужници, уж повикани за интервю.>

Появил се е и лорд-кметът на Лондон (което не е баш кметът на Лондон, а церемониална длъжност), в пищната си униформа, в официалната си карета. Като видял какво става на иначе тихата улица обаче лорд-кметът изобщо не слязъл от каретата, а вместо това пратил слугата си да викне полиция.>

Особено забавно станало, когато цъфнал и председателят на борда на Бенк ъф Ингланд, а малко след него и шефчето на Източноиндийската компания, които били поканени „за обсъждане на притеснителни случаи на злоупотреби“ в управляваните от тях институции. >

Организатори на търгове се появили, уж викнати да ликвидират имущество, а неколцина учители по танци твърдели, че били призовани спешно „да обучат на модни стъпки дъщерите на г-жа Тотнъм“. >

Всички те държали да доставят „поръчаните“ тонове храна, риба, раци, стотици литри напитки, десетки сватбени торти и хиляди тарталети, спално бельо, бижута, всевъзможни мебели, перуки, няколко пиана и органа, десетки каруци с въглища и един ковчег. >

Едва отблъснали чернодрешковците, на обитателите на дома се наложило в продължение на часове да се справят и със стотици каруцари, бакали, хлебари, сладкари, рибари, шивачи, месари, фризьори и гробари.>

Та, във въпросния ден на г-жа Тотнъм и прислугата ѝ им се наложило да станат още в пет сутринта, защото пред вратата им се изсипала рота коминочистачи, които до един настоявали, че са повикани да почистят покривните отверстия на къщата. А госпожа Тотнъм категорично не ги била поръчвала.>

Денят 27 ноември 1810 г. се сторил безкраен на някоя си г-жа Тотнъм, възрастна дама с безупречна репутация, която имала нещастието да живее на Бърнърс Стрийт № 54 в Лондон, недалеч от Оксфорд Стрийт, в приятния и тогава, и сега квартал Фицровия. И виновен за това бил именно Тиодор Хук.>

Да почетем #клетотокопеле Тиодор Хук, който цял живот искал да бъде запомнен като писател, драматург и композитор, но го запомнили като автор на един от най-яките пранкове в историята. >

Още клети истории тук: kletikopeleta.eu